4 нояб. 2008 г., 19:15

Боли новата зора... 

  Поэзия » Любовная
711 0 10

Боли новата зора...

Загубата винаги боли!
Надежда, вяра,
... а есента вали!
Бавно пристъпва зимата в бяло!
Няма утеха нито в съня,
в религията, в медитация,
тежката работа, заетостта,
... Не! Никаква адаптация!
Яж, спи, дишай...
и пак от начало.
Не страдай, не унивай,
а как да се справя?
Той си отиде...
покри го воалът,
черният... и дните минават.
Опити за... потискане,
на дълбаещото, болезнено чувство
... за загуба, и на очите стискане...
Само породено желание за мъст...
В съня... докосване, сливане...
А как боли новата зора,
когато откриваш,
че новият ден,
носи смътно очакване и
... много тъга!

 

© Татяна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Боли, Таня... Прегръдка!
  • Стига с тази тъга! Дано новият ден ти донесе многа радост!!!
  • Неистова болка е... Прегръщам те мила Таня, силна бъди, с обич...
  • Ако от всяка болка се роди стих то всеки ръкопис би трябвало да е написан с кръв от раните ни. ... а есента вали! Понякога безразличието на околността още повече задълбава... Прегръщам те!!!
  • Идваме с болка, тръгваме си с болка, какво е по средата, живот, или болка отново? А какво е живота, нещо като под анестезия, за да не чувстваме болките, които той ни поднася! Спокойна съм Евче и тегля каручката си напред с гордост! Благодаря ти миличка!
  • Загубата винаги боли...но идва новия ден - усмихни се
  • Благодаря ви за прочита и милото отношение. С приятели като вас, всяка болка се посреща смело и се понася по-леко.
  • толкова хубаво...и болезнено...
    прегръщам те, и аз с много обич, мила Таня.
  • Болка, от която се раждат стихове!
    Чаровница си, Прима!
  • Прегръщам те, Таня!
    С обич!
Предложения
: ??:??