Усещал ли си, как нощта бленува
за тишина и две сплетени ръце
на пресечката на две пътеки лунни,
слети в млечнозвездното небе?
Усещал ли си, как вятърът притихва упоен
от сладостта на две изпиващи се устни,
в мига, разширяващ безбрежната Вселена
и сливащ в капки галактики от чувства?
Усещал ли си, как тръпна земята се разтваря,
когато дъжд я в лятна буря връхлети
и житата набъбнали в скута ѝ полягат,
а цветчетата притварят в екстаз очи?
Ако си усещал, в безкрайност си летял,
там където отломени искрят комети,
а ти - болид, своята планета си съзрял
и в недрата ѝ си докоснал Вечност!
© Валентин Василев Все права защищены