И стига само един път да изпиташ истинска болка,

за да станеш неуязвим.

Да си претръпнал, да си се наплакал,
да си станал непоколебим.

И тази болка да не можеш да я определиш -

тя просто да те насърчава,

да те обогатява,

да те кара да крещиш.

И когато се помолиш тя да спре,

да осъзнаеш, че си сам

и че вече не си дете!

И да преглътнеш факта, че вечерите няма да заспиш,

а дните ще мечтаеш да летиш.

Защо не можеш да го определиш?

Това чувство на беззащитност,

което те прави толкова нисш?

Това е доказателството, че човек се приспособява,

дори и да живее зле,

и се научава да живее с болката,

дори тя да му е отнела най-ценното...

неговото сърце!