rad (Радостина Марчева)
42 201
28 мая 2007 г., 21:13

Болка 

  Поэзия
690 0 9
Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само... За година.
Защото ти показах път до мене.
На въжен мост дори се преобърнах.
Във твоите следи поникват тръни
и никой няма там след теб да мине.

Ще те изтръгвам цял един живот.
Като пирон, захапал жива плът.
В безлунен вой простенаха очите.
Под ноктите ми посиня от стискане
и заподскача в танц неравноделен
по устните прехапани... Сърцето.

Ще те изтръгвам цял един живот.
По милиметър само... За година.
А щом дори последната отмине
пак там ще си останеш - непокътнат.
Да заковеш и сетното ми вдишване.
Преди да се превърна... Във кокиче.

© Радостина Марчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??