Заби той кървава стрела
право в сърцето мое,
обзе ме тъмнина и изпепели
страстта и нежността.
Наранена бе дълбоко
моята душа, изчезна
спокойствието ми, радостта
и любовта.
Пъзела житейски аз градих
години с много усилия и труд.
Но с груба грешка, мили, ти
разби всичко на прах и пух.
Като птица останах без крила,
радостта бе заменена от огромна
празнина и не виждах смисъл аз
житейския си път да продължа.
Но Ангелът пазител мой
прошепна ми: не заслужава той
такава жертва да дадеш и
житейския си път сега да спреш.
По пътя твой върви една звезда
със сияйна светлина, да те
избави на мига от дълбока
мъка и самота.
Протегни ти твоите ръце и я
допусни в своето сърце
и ще събуди в тебе тя любовта и
ще те направи най-щастливата жена!
© Йорданка Серафимова Все права защищены