Какъв човек си Ти -
подиграваш се с чуждите мечти.
Разбиваш чувства и сърца,
награда ли очакваш за това?
Щастлив ли си сега,
че смазва ме тъга?
Паднах прекалено ниско,
опитвайки се до поправя всичко...
всяка грешка или дума,
с която някога съм те ранила.
Борих се, за да те върна,
а ти какво направи? -
гръб доволно ми обърна...
Даде ми надежди
напразни и неискрени...
и какво спечели с това,
че премаза ме така жестоко?
Кажи, не мълчи...
Нима излекува нараненото си Его?
И нима спокойно спиш,
знаейки, че едно сърце умира???
Но... защо ли питам те изобщо...
защо ли думите напразно си хабя,
като няма да се трогнеш,
а пък и с другата си Ти сега...
целуваш я до лудост,
обсипваш я с ласки както мен
и водиш я на нашите места...
но знай, че това няма да ти го простя!
Бъди щастлив с новата до теб,
но внимавай да не плачеш някой ден,
че не си отново с мен!?!!
© Ивка Георгиева Все права защищены