Тъй често казваме ,,боли ме''

в света безжалостно студен,

дали е със или дори без име,

тя - болката, държи ни в плен.

Със пулса ни трепти, препуска,

често място в мисълта намира

и никога не ни докрай напуска,

даже и душата бавно да умира.

Не пита стари или млади,

не търси глупави, не чака умни,

не знае никакви прегради,

проваля празниците шумни!

Сълзи в очите ни извиква,

които преди миг се смеят

и да крещим ни предизвиква,

но все пак устните немеят!

А и от дявола по-черен

всеки своя болка има,

прикрива, че е неуверен,

иска все да граби, взима!

В разрушител се превръща,

насила всичко завладява,

не знае даже да прегръща,

някого да е за миг, престава.

Човекът в болката умира,

разкъсван безметежно,

да съществува вече спира,

това е сякаш неизбежно!