Болка

5 окт. 2008 г., 13:29

Поэзия » Любовная

974 0 2

БОЛКА

Изгорях, любов моя.
Претопих се и чаках,
че за мене светът
свидна люлка ще стане.

Недочаках и слях се
с тишината и мрака.
Със дъгата облях се
и със морския пясък...

И сега като перла съм
в огърлица разкъсана -
още скъпа и бляскава,
но самотна и търсеща.

Не загубих душата си
сред безвремие и бързане,
не пожалих съдбата си,
в мене пусто и тъжно е.

Де да можех сърцето си
да каля с достолепие.
Да развържа ръцете си -
смелостта ми къде ли е?

А не спрях се пред никого.
Не простих и на себе си.
Беззащитна отивам си
да се слея със времето...

Болка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения