9 мар. 2017 г., 12:20
Бавно минават ми дните,
откакто тебе, те няма –
бавно се балансират везните,
когато мъката ми е голяма!
И нищо не ми радва душата,
от болка когато парят сълзите...
и отпускам се в плен на тъгата,
когато мъка напира в очите!
Тежко смърт се преживява
на близък или на приятел,
дълбоки следи тя оставя –
на душата – невидим е ваятел! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация