Защо изпитвам болка,
щом чувства няма?
А може би е малка,
може би... голяма.
Защо изпитвам болка,
щом ти си още тук?
Поставил те на стойка
във отминал кът.
Защо изпитвам болка,
щом с усмивка ме даряваш?
Усмивката от кройка
на откровена радост.
Защо изпитвам болка,
щом в сърцето ще останеш?
В запазен кът на болка
ти във него ще попаднеш.
Защо изпитвам болка?...
Не! Отговор не ща!
Защото... няма болка,
но в повечко тъга.
03.06.2006г.
© Янчо Все права защищены