В твоите очи се визирам и търся себе си в тях..
Но за жалост, нищо не намирам,
любовта ти превърнала се е в прах...
Не ме обичаш и боли...
Ти моето сърце жестоко нарани.
Остави го да се моли и кърви
Докато ти с другата си....
Защо презираш ме така,
Къде замина любовта
Която ние двама с теб си обещахме, помниш го нали!?
Каза ми, че никой няма да ни раздели..
А къде си ти сега?
При твоята жена и деца..
А мен остави ме да плача..
Сама в нощта... Потънала в мрака....
© Виктория Андреева Все права защищены