(Посветено с обич на Мама)
Тежи ми болката за мама
За нас едничка тя остана
Сама да бори свойте мъки,
свойте грижи
Сама да се събужда и заспива
Със снимките ни да живее
Тях само, през стъклото да докосва
Гласа ни през слушалката да чува
И дните да брои,
докато успее на живо,
да ни види, да ни пипне ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация