Когато нещо те боли
и то е тяло,
тогава дух не ти остава сякаш.
И викаш НЕГО,
за да ти ги вземе,
защото не знаеш кое от двете е по-болно.
Тогава пари ти дъхът,
езикът пиперлив е,
нараняващ,
най-близките,
защото други нямаш.
Защото искаш,
вярваш,
знаеш (смешно!),
че си двигателят на този свят
(уви, той само твой е!)...
И ето, болката се удвоява,
надежда и ... за ГОРЕ не остава...
© Калина Костова Все права защищены