27 авг. 2007 г., 14:34

Болка 

  Поэзия
762 0 2
Болка


Боли...
Душата ме боли,
а съцето в мен все за теб тъжи.
Кървави сълзи се стичат
по двете ми страни
и продължава да боли.
Как искам да крещя, да чупя, да руша,
но вече сила нямам за това.
Загубих те...
Ти не ще си вече с мен,
не ще ме галиш нощ и ден.
Никога няма да си с мен.
Всичко в мен кърви
и чака да се върнеш ти,
но от надеждата боли.
Господи...
Толкова боли...

© Пламена Маркова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • От болка се раждат хубави стихове като този, мила Плами, но ти забрави и продължи. С обич.
  • Не разбрах !Завинаги и безвъзвратно ли си изубила човека или просто си е отишла любовта.За любов не се тъжи ,момиче !След нея идва другата,по-силната и по-истинската.Горе главата !Пишеш хубаво !
Предложения
: ??:??