1 нояб. 2004 г., 16:20
Болка за любимата
Ярък изгрев,
сутринна роса,
небето синьо,
но мъртво,без душа.
Така е и във мене,
така както има светлина
после идва дъждовно време,
не огрято от твойта красота.
А сърцето ми остава
като птицата с мокрите крила,
летяща към безвремието ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация