В един далечен свят,

през девет планини, там най-отзад,

измислен, но на съдържание богат,

джуджета тиня рият за дявола рогат.

Едно копае дупка, три го гледат как

за надника се бъхта, за жълтия петак.

Горкият, жалък клетник, май не е тарикат,

а ми нека да се блъска, щом е навитак.

Парата си тече - на всеки на калпак.

Що да се измъчвам, да не съм бункак?

Работата няма да избяга, тя е бавен рак,

и в тинята си гледам кефа и си свиркам пак.

С джуджешка логика, дебелокожест врат,

малките копачи оцеляват в мрак.

Блъскат даже с лакти родния си брат,

че от чуждата паничка, всичко е с мерак.

Тъй живота си тече в мъничкия град,

а веднъж годишно провежда се парад.

Приказни герои се трупат на площад,

със зурни и дайрета, играят маскарад.

Снежанка се разхожда със старец белобрад,

джуджетата остави, за дъртия магнат.

Не е сантиментална, даже сключи брак,

съпругът грохва бързо, под дългия и крак.

Паладин пристъпва - горд като моряк,

татуирал си на шлема, главата на дивак,

туй си викат хората, май е божи знак,

горе никой няма, кратуна на глупак.

И дрипав некромансър, влачи кокаляк,

с бастуна се подпира, кърсва всички пак.

Никой го не брига, живее на инат,

пенсията не стига, става за ташак.

Зловонна аура има, грачи лешояд,

задава се дроида с песове рояк.

Боклука инспектира, див като чубак,

спирт да се намира, за да е айляк.

Черната магия в този фантастичен свят,

лесно се постига от демона космат,

малка щипка реалност, парламент, мандат

и приказката се превръща в кошмарен ад.