Капка по капка
изтичат сълзите.
Капка по капка -
болят ги очите.
Капка по капка
пробиват лицето.
Капка по капка
съсипват детето.
Усмивката вечна щеше да бъде...
Споменът каза,
че няма да я убие.
Излъга!
Измами!
Уби я...
А ти искаше
всичко от тебе да скрия.
Мъката,
болката
и тъгата
хванаха ме здраво
изведнъж за ръката.
И не искат да пуснат,
не искат.
Вечно ли душата
така ще притискат?
Ще позволят ли
на искрицата в очите
да се завърне?
Ще оставят ли
усмивката ми
отново да ме прегърне?
Ще пуснат ли
слънцето в моето сърце?
Или ще оставят
болката
безкраен хоризонт да бъде на море?...
© Радена Все права защищены