Болката

24 янв. 2013 г., 13:37

Поэзия » Другая

434 0 4

Знам, болката съвсем ще изтънее.

Ще се притули, в дните ще се губи.

Засипвана от сняг, ще побелее

и ще замръзне в нечии длани груби.

Но ще е в нас. Във нощите ни тихо

ще изпълзява, тънка като змия.

Ще я лекуваме с Винò, със стихове.

Ще се опитваме от раз да я убием.

А тя ще ни гори до изнемога.

Отровно-черна все ще ни залива.

И като чума грозна и сторога

последните надежди ще изпива.

Докато свикнем. И ù проговорим.

И в нас просветне кроткото прозрение:

душата си не можем да затворим

за болката. Приемането е спасение...

theironlady (Златина Георгиева)

2013-01-25T12:35:20+02:00

Някъде в началото мелодиката ми се разчупваше, но поантата е изразителна. И заразителна. Мъдра. Поздравявам ви.
zefpet (Илко Карайчев)

2013-01-25T00:18:07+02:00

"Приемането е спасение..." Дали?
Накара ме да се замисля доста, а това означава, че творбата ме е докоснала!!!
mili_bg (Милена Христова)

2013-01-24T18:14:35+02:00

Тъжно!Поздрави!
radiola (Рада Димова)

2013-01-24T14:22:33+02:00

Харесва ми твоята Болка!Имам подобно стихотворение, прочети го в следващите дни!Поздрав!