След всеки крясък, болка и обида,

след всяка сълза, безсънна нощ и самота,

след всеки удар, сякаш болката любовта убива

и всичко потъва във тъма.

След всеки час, преминал в сълзи,

след всеки ден изживян без теб

от незарасналите рани така боли,

че умирам бавно - тук, без теб.

След всеки сън, посветен на теб,

след всяка сутрин, започнала с вик

след всеки спомен за моментите, когато бе до мен,

връщайки се назад, сякаш всичко хубаво траеше просто миг.