Болката на роба
Самотница си ти, красива моя страннице.
Самотна сред приятелите, верни ти до гроб.
Прекланяйки се във краката ти, омайнице,
единствен аз съм твоят вечен и покорен роб.
Но ти си сляпа за поклоните и моята възхита.
За теб не са желани и бленувани насън.
Сърцето мое осмели се днес да те попита
до кога да чака в този кучи студ навън?
Трепери то, замръзва бавно, но е още живо.
При мисълта за теб пожар започва да гори.
Разпалваш го с гласа си лудо и първично диво.
Но дали ще тлее, или ще угасне призори?
Аз питам те, но знам какво ще отговориш, мила,
и отговорът ти е остър като малко късче лед.
Познавам те и знам, любов, отдавна си опиянила
и мен, и себе си, и хората в живота преди и след.
Пред мен стоиш и устните ти даже не потрепват.
Но ти говориш ми студено чрез очите си.
Те виждат болката ми, но искат да те посъветват
далеч да бягаш бързо, не с мен, а със себе си...
(Посветено на всички онези мъже,
раздали любовта си безвъзмездно,
и на всички онези жени,
получили и разпилели тази любов
безвъзвратно.)
© Цуци Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
В сравнение с онова, което коментирах - напредък има. Оформена е стихоструктурата, личи стремеж към ритмуване и римуване. Но и Ели има право - в стремежа за оригинален изказ някъде границата е прехвърлена. Мелодиката на стиха ще дойде с времето - време поне имаш достатъчно. Началото е по-сполучливо, нататък изглежда търпението не ти е стигнало. Финалът не е убедителен, пада под общото ниво. А точно финалът трябва да носи поантата, обобщението, твоята идея. На оценката на Барби не се доверявай - тя ти е почти връстница, тепърва ще възпитава литературен вкус. Не се отчайвай, продължавай да опитваш - по-простичко, по-искрено, по-задушевно. Поздрав!
-
Безмислен патос, особено с посвещението накрая. Нито внушение е постигнато, нито мелодиката на стиха е спазена. Изобщо не ми хареса, съжалявам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Аз само ще допълня - не се отказвай да пишеш!
И, ако позволиш един съвет (искрен и добронамерен!) - едно стихотворение колкото по-простичко е като изрази, толкова е по-убедително.
От личен опит ти го казвам.
Успех!