Красивите ви дуви - проклинам ги...
Лазурните ви усмивки - с пепел насипвам ги...
Безгрижните ви сърца - нека изтръгна ги...
Нежната ви обич - не желая я...
Тихите ви прегръдки - не ща...
Нека просто поплача сама...
И очите ви - пълни със състрадание - задръжте си ги...
Нека просто ме боли...
Преструвките ви - не желая ги...
Нека просто почувствам живота си...
Болката не плаши ме!
ps. Понякога трябва да минеш през болката, за да усетиш сладостта на щастието...
© Снежана Петрова Все права защищены