Болна душа

Crystal (Малена)
29 14

14 авг. 2006 г., 23:23

Поэзия

980 0 3

Някой е прегърнал голото ми тяло.

Вкусът на виното в устата ми горчи.

Цигара, а после миризма на изгоряло,

Да- така миришат болните души.

Любовник без лице по устните ми пъпли.

Непознати хора ми казват „ела”.

Аз ли съм луда или светът е безпътен?

Всеки търси в другите вина.

Суетата си търпеливо подхранвам,

а гладът на душата ми стърже.

Нанякъде бягам ли, бягам.

А всъщност май себе си лъжа.

Не мога дори да заплача,

а и не искам- светът е жесток.

Отпуснеш ли се, идва палача

и после вкусът е суров.

“Sad but true”- колко вярно звучи.

Животът е такъв-луксозен но грозен.

Сухи остават моите очи.

И душата ми още е болна.

Така ще бъде и утре, с непознат до себе си ще се събудя.

А кой има вина- едва ли някой може да отсъди.