16 февр. 2010 г., 10:51

Болнична стая 

  Поэзия
5.0 / 3
743 0 2
Дървета, побелели от снега,
надничат любопитно в тази стая,
където аз безпомощно лежа
и себе си не мога да позная.
До вчера бях добре и на крака,
и жизнена, и можеща, и млада,
но ето че ме грабна болестта,
набързо повали ме без пощада.
Не ми харесват белите стени.
Потръпват те от спомени студени −
лица изпити, викове, сълзи
на другите, лежали преди мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Все права защищены

Предложения
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »