С нежност и ласки не успявам
каменно сърце да разполовя.
И сълзи горчиви не помагат
кръвта с любов да заразя.
Твърдиш, че си недосегаем –
скала безчувствена си ти.
А аз искам да разцепя скала
с мисъл, напоена в светлина.
Разбрах, че в любовта ми
светлината не достига.
Тя разкъса моето сърце
и в мрак погуби само мен.
Аз без теб не мога вече!
С пресъхнали очи реших:
Вземи сърцето ми ранено,
замени каменно сърце!
След миг аз ще съм далеч
и сърце разбито ми не трябва.
Болен си, не разбираш ли!?
Излекувай се ти!
И тогава с моето сърце
в твоите каменни гърди,
мисля, че ще усетиш -
колко жестоко боли.
© Ирена Дочева Все права защищены