Закъсняла Вергилиева песен на Мишелъв, която той изпълни на развален френски вместо сватбена клетва към Мърколинна дьо Шевролет, малко преди тя да стане Нейно Величество Мърколинна Жарконска под Казан/òва/
Бонбонена бомба си, маце – на макс,
с теб моята пломба изпада в екстасс!
Изгризана книга наечетена си
и спуска се лига от мойте усти.
Окото ми лепне по твоя фасад,
мерак ми укрепне – жьо сюи малад!
Хатър ми не свършва и бон апети,
не съм някой мърша – котюр хот дог, прости!
С мустачките черни и устни – малин,
от глад ме изнерви – дай два аспирин!
Дай пет-шест целувки – лекарство за грях,
и чифт-два обувки – от страст обосях!
Страх-лозето – празно, стомахът ми – звяр.
Да плюна в твой пазва? Веднъж бе – за цяр!
Персона трепач съм – на мишки водач,
орач съм, копач съм, жар-кон и ездач!
Пропял бил съм късно – е, бо, няма лош!
Затуй пък съм бръснат, с парфюм на Коко Ш. .
Проепускаш ли с мене в Пари – без пари?
За теб го е еня ще оженя и мой кон дори!
Без теб съм финито, без бод – таралеж,
богиньо бонита, бонбонче бум-беж!
Надявам каишка, юзда – без камшик,
царица на мишка те прайя – за миг?!
Ще пазя аз тебе от всяка беда!
Кълна те ли? Не бе! Кълна се бе, да!
30.05 – 13.06.2023
https://www.youtube.com/watch?v=Q-YhC_o3G1M
https://www.youtube.com/watch?v=5kp0dw4MuWs
Стихотворението е публикувано без редакторска намеса по черновата на Вергилий, където може да бъде проследен автентичният творчески процес на автора и духовните му духовити и стомашни лутания и търсения.
© Мария Димитрова Все права защищены