Навярно в делник подреден 

си пускал котва непоискан,
защото в срещите си с мен
подири път, не търси пристан.

И бон вояж ти пожелах,
защото знаех – ще се връщаш.
Да бъда вятър си избрах,
а не да те залостя вкъщи.

Изпъвам твоите платна
и прекосяваш океани.
Завърташ руля с вещина
и си свободен, капитане!

Но идва час, но идва ден
пред мен отново да застанеш.
Прикрил копнеж зад жарък тен,
през кръста нежно да ме хванеш.

И, с дъх на риба и мистрал,
да ме залюбиш възсолено,
тъй както Господ ни е дал
или пък точно удвоено.

От всяка късна благодат
отсипваме си двойна доза.
Напук на принципния свят,
не те обичам в коловози.