Искам времето да спре
и душата ми да разплете кълбото от лъжи
завъртяло в огнен плет добрината в този ред
Защо връщам си ума след лудостта?
Заковавам погледа си в есента,
но това не е истинска красота,
а само златна самота!
Защо димът слива се с пепелта?
Чувам пърхане на крила,
но това не значи свобода,
а безнадеждната борба със сенки от нощта.
Защо музиката от сълзи ...