11 авг. 2013 г., 17:08  

Борба 

  Поэзия » Философская
709 0 4
Губя се когато падне мрак
и светлото от мен изчезва,
лутам се аз в собствен ад,
насън пропадам - в бездна.
Може да измислям този сън,
но търся ехо от надежда,
да чуя повик с нежен звън,
взаимна обич подарена.
С мечти живяли покрай нас
ще си говорим по мъжки,
ще се преборим с тоя свят,
щастливи ще сме и дръзки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??