Борба

vixi (Яна)
125 11

28 апр. 2016 г., 20:37

Поэзия

406 0 2

Понякога и аз допускам грешки –

повярвай ми, дори да кажа друго

и ме боли щом някой с забележки

ме гледа нагло и държи се грубо.

Тогава плача и треперя слаба,

очаквам даже и света да свърши,

а някой дебне го като награда

и иска силите ми да прекърши.

Когато аз допусна грешка,

не чакам друг сълзите да изтрие,

готова съм и чакам със насмешка

отново ножът във гърба ми да забие.

Но после се изправям и оглеждам,

проправям малък път сред висините

изтривам си сълзите и с надежда

потеглям смело – към звездите!