Докога ще ме преследваш ти,

о, вятър свиреп?!

Пропиля ми мечтите!

Защо винаги мене нападаш?

Защо си толкоз зъл и безпощаден?

Не стига ли ти, че ме прокълна –

любов истинска да не изживея?

Не стига ли ти, че ориса ме –

винаги да го деля със нея?

И приятелите си изгубих.

Доверието бавно гасне.

Не стига ли ти всичкото това?

Та пламъка във буен огън ще прерасне!

Ще се развилнее пожар!

Ще пламне целия свят!

Кой си ти? Преследваш ме без жал!

Ти срути целия ми свят!

Съсипваш ме късче по късче.

Раздираш ме бавно, да не оставяш следи!

Сърцето ми раздроби на парченца.

Бъди щастлив – още дълго ще кърви!

Искам да бъда човек.

Искам само малко свобода.

Не ме преследвай навсякъде.

Спри да си играеш с мен!

Не заслужавам!

Ти ме подлудяваш!

Как да разкрия

душата си пред теб?

Как да ти покажа голотата си?

Вярно, че не се срамувам,

но ти прекаляваш!

Ти ще ме смажеш.

Няма вече живот.

Само смъртта ме очаква.

Тя ме приветства с нежни слова –

Ела, любима, ела! Чакам те – сега!

Тя е разтворила обятията си за мен.

Тя ме очаква със плам.

На път съм да я последвам.

Там ще изгоря – това го знам.

Съзнанието, събирайки последни сили

ми прошепна – продължавай да живееш.

Още можеш!

Изправи се гордо и напред върви!

Но силите ме напускат…

Сърцето не ще издържи.

О, Смърт! Ти ме прелъсти!

В обятията си ме вземи.

Тук на земята не ще намеря мир.

Имах истинска любов – но невъзможна.

Имах дарби – стъпкани сега в прахта.

Живот поне все още имах –

труден се оказа.

Борбата бе неравностойна.

Е, сбогом сега!

Поне ще умра достойно!