Душата

Тя трепери
Трепери в смъртен страх
Виновна е,
че някой си отива
Виновна е,
а гордостта й 
е единствения грях
Обляна
В поток от сълзи
Изплакани
от нереалните очи
Ридае
Стон след стон
Едва издава
с беззвучния си,
нежен глас
В миг замлъква
В тишина остава
Цялата в слух
да чуе
една молитва
Да чуе как
тупти -
Сърчицето бие още
Бие,
но туптенето затихва
Секунди
остават му живот
С последни сили
и пресъхнали очи
превърнали се 
в горящи ями
Поглежда мъртвото небе
и с невиждащ поглед
докосва слепите звезди
Без мисъл
Без капка жал
Впива невидимите пръсти
Впива ги
В безплътната си гръд
Жестоко я разкъсва
Опитва се
да стигне до сърцето
Да го поеме в призрачните длани
Да му помогне
да забрави
да живее
да не спира
Мъчи се
в жестока хватка
Опитва
от недрата да пропъди
убийцата на другите сърца
Убийцата с най-сладката отрова
Убийцата,
наречена любов
Без капка разум
Впуска се в борба
единственото скъпо
да спаси
Да го спаси,
но само него
Тя без почест ще загине
Без венци
и нежни драми
Без някой да усети
Само ще го остави
като сирак
Насред живота
ще го остави
Макар да знае,
че без нея
Аз - сърцето
от тъга ще полудея!
Тази скитница
ще ме открие
и с кинжала леден
Самотата
без капка милост
ще ме прободе
И скрита
в тъмен ъгъл
с ехидната си,
нейната усмивка
ще чака
биенето ми да спре...