1 июн. 2024 г., 08:14

Борба за надмощие 

  Поэзия » Акростихи
338 1 3

Стели се тихо семплата вечер и

ангели няма - само със теб сме.

Мил, но и тъжен шепот вечно

облича ножа, с който ме дебнеш.

 

Тайни няма - знам ти волята,

ала много искам твоята критика.

Писах ти стих - ето го, твой е.

Ребус от обич в него се крие.

 

Още искаш, знам, но друго.

Колко жалък аз пред теб съм...

Ласки клети - хич не струват -

ехо в тъмна бездна те са.

 

Твоят блян е по-коварен -

ах, как искаш мойта вяра

© Валентин Стайков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Шифърът на Леонардо: Да закодираме скрито послание в поезията си »

11 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми, Валентин. Пожелавам ти успех. Съжалявам, че нямам повече гласове. Правиш силно впечатление с таланта си.
  • Браво! Непознато име си за мен, но щом още с първото прочетено стихотворение от теб ме накара да гласувам, значи наистина си добър! Успех ти желая, Вальо!👍🥰
  • Прекрасно произведение. Дадох глас!
Предложения
: ??:??