19 июн. 2006 г., 20:34

Борбата 

  Поэзия
885 0 0

Вървим, постоянно се борим,
а струйките кръв се стичат след нас.
Краката болят ни от безспирното ходене,
а душите ни плачат тайно, без глас.
Няма пътеки, по които да ходим,
нашите битки се водят без цел,
безсмислени думи непрестанно говорим,
животът ни вика със глас тъй умел.
А ние вървим все след него
с фалшиви усмивки на празни лица.
Борим се, падаме, ставаме, викаме,
а после лъжем душите с фалшиви слова.
Борба за живот ли е, що е, не зная,
по тези пътеки всеки ден аз вървя.
Но да чистя кръвта си аз не желая
и няма да спра да се боря сама.
 

 

© Мариа Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??