Босонога

6 окт. 2010 г., 09:35

Поэзия

573 0 4

Босонога по врящата жарава...

Ледовете ти дойдох да разтопя...

Пийни, не се мъчи от моята отвара,

целебно биле са сълзите ми... сега.

Отпий от устните ми таз отрова...

Вземи от мен и огнената жар...

Помилвай ме, аз вече съм готова

да видя как си тръгва любовта.

Върви напред, не спирай...

Не се обръщай, моля те, върви...

Дори и сам в утрото окривай...

била съм сън, измамени мечти.

Сънувал си ме босонога...

По врящата жарава да вървя...

Обгорели изрезки хартия...

Сънувал си, сън е това...

Събуди се, аз съм измама...

Сянка съм, скрита в плътта...

Изгори ме, върви, не съжалевяй...

Няма да върнеш в мен любовта.

Автор запретил голосование.

velikataniki (Николина Милева)

2010-10-06T17:18:36+03:00

Нели, благодаря за много точния анализ на емоцията в този стихПоздрави и от мен
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-06T13:43:27+03:00

Здравей, Исе!
airiskra (Искра Радева Николова)

2010-10-06T13:41:05+03:00

"Босонога по врящата жарава...
Ледовете ти дойдох да разтопя...
Пийни, не се мъчи от моята отвара,
целебно биле са сълзите ми... сега."
Ники!
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-06T10:50:22+03:00

И на теб Весе