Как чудни са и завладяват
Ботевите думи
днес, векове по-късно,
как ни изпълват с непозната мощ,
как ни даряват с упование и болка,
защото в болката се ражда сила,
а в упованието – огненият дух!
Как те ни учат да любим
и да мразим във едно,
защото който не обича,
той не мрази,
защото който не гори,
той не израства.
Как чудни са и завладяват
Ботевите думи
и колко са велики словата му и днес.
Майки, чуйте ги,
будете синовете си
за стъпващите нови дни
и грохота на нова пролет.
Сега е тишина, но тишина пред буря.
Приспивна песен носи се,
редици се люлеят,
очите са затворени, но вече
се отварят.
Нощта е още нощ, но ето,
тя преваля.
Треперете, вий тирани,
на нашите души!
Краят ви е близо!
Та ваш’та власт
е власт за днес и може би за утре,
но вдругиден ще рухнете
със главоломен трясък
и няма кой да ви спаси,
и силата ви няма да ви пази,
защото тя е силата
на ваш’та слабост,
на смут във вас самите
и ужасът ви ще е спътник
и скърцане със зъби –
вашият рефрен!
Обреченост ще бъде
новата ви дреха,
Погибелта ще бъде
вашият другар!
© Димитър Христов Все права защищены