Доброто ми братче проплака: - На Малкия Мук
вълшебните чехли крилати аз, бате, желая!
И тръгнах да търся, на никой не казах дотук,
през колко препятствия щях да премина не знаех.
Вървях цяла нощ и на камък от бяла скала
се спрях да почина, но с глас заговори ме смокът:
- Не се ли страхуваш? След мене тръгни ти, ела,
защото на всяка магия изтича ѝ срока.
Усетих се смел и не питах аз своя водач
къде ме повежда и как е научил целта ми.
Заведе ме той до хралупа – дома на кълвач –
и после избяга, незнайно къде, зад гърба ми. ...