БРАТСТВО
Поиска да се опознаем двама,
в пиянството ни мисълта зачена.
Кръвни братя, като в драма -
прободохме ведно нашите вени.
Потоци тръгнаха с алени лъчи.
Нашите пороци в едно се сляха.
Братя ли сме? По нищо не личи,
не живеем даже под обща стряха.
Нашите души, защо не се сродиха?
Нито в стих, нито в любовта.
Само двете чаши в мъка се пропиха.
...Ех, жалко за кръвта!
© Мимо Николов Все права защищены