29 дек. 2006 г., 09:53

БРЕГЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО 

  Поэзия
746 0 11
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
Небето сякаш с черно було го прегръща.
Бяло е, навсякъде посипано със сняг.
Помня как на този бряг мечтаех влюбена
с отнесен поглед някъде между звездите.
Всично бе красиво, непринудено,
морето, самотната луна, вълните...
Опустял е плажът като стара къща,
а морето е износен, мръсен праг.
След години отново се завръщам същата,
защото искам дете да се почувствам пак.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??