Laska (Ласка Александрова)
854 13624
4 авг. 2013 г., 19:11

Бриз 

  Поэзия
514 0 6



Над земята,
в нестинарски танц,
бавно
мараня се вие.
Зад хълма надничайки едва-едва,
самотно облаче
от слънцето се крие.
Дърветата с разперени ръце
в сенките си
птички приютили,
а сред листата те,
отпуснали криле,
с човчици разтворени немеят.

 

Прохладата ми бяла усети –
за теб съм и море,
и чайка,
и пречистващ бриз.

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??