Намерих те, най-сетне, белота, прикрила се със двойна опаковка. А плувах като в езеро към теб, изплувах чак от морски прилив. Ти, бряг, стоеше като сфинкс, поен със утринната сладост... Вървях по мек килим от пясък и блеснал път от нощен дъжд. Искрящи, водопадени смарагди! Отпих поен любовен елексир на светли утрини, спасителни. Добър бе моят брод към теб, от вяра обладана, с прясна диря, накичена с цветя на самодива.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и блеснал път от нощен дъжд.
Искрящи, водопадени смарагди!"
Браво Мариола!