Когато настъпи фаталният час,
и щастието заключи вратата за нас,
в сърцето само сянката му остава,
черна пепел от бялата жарава.
Дните безлично се сливат с нощта,
а мечтите ни с пришити крила,
напразно се лутат и търсят посока,
коленичили над пропаст дълбока.
Черни светофари в небето запяват,
в очите смъртно слънцето раняват,
сгромолясва се светлината в калта,
и отключва адът услужливо врата, ...