31 авг. 2006 г., 13:16
Безмълвна бродница сред тъмните усои
на мисълта ми -тъжна и печална,
окъсана, раздърпана и кална,
се носи като призрак неспокоен...
...една МЕЧТА...
Сред мрак от мисли питам се КОЯ?
Коя е тя - тъй жалка и нещастна?
И где изчезва бледата искра
в очите й, която бавно гасне?
И тази скръб притихнала в тях
-това безсилно, нямо отчаяние,
погълнало ефирното сияние ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация