2 мар. 2016 г., 16:20

Броене 

  Поэзия
278 0 0

Небето не е небе.

Земята тихо стене.

Няма време за бавене,

започва голямо броене.

 

Едно-две селца -

останали без деца.

Въздухът се сгъстява.

Няма кой да ни спасява!

 

Три-четири  училища,

завеса черна се спуща.

Вярата някъде скита -

без обуща!

 

Пет-шест черни овце блеят.

Гледат  лицето.

Не дават млекце!

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??