Броеница
Живота ни е низ на броеница,
родена от нечия веща ръка.
А ние сме топчета премествани
.....с лекота,
да се опитаме да възроптаем
немислимо би било,
да кажем "не" не можем,
дори когато го желаем.
А нашата орисница
отказва да помогне.
И ние лутаме се в
...тази огърлица,
ту окъпана в перлен блясък
ту черната мъниста
блести в своите краски.
Дъга от цветове...
преливащи омайни,
като усмивка примесена в сълза.
От радост в мъка потопени...
живеем с надежда
да преоткрием своя свят,
тъй малък и объркан
с всички цветовe.
© Лилия Все права защищены