Брулени хълмове в мене се крият.
Вечно самотни, тихо студени...
Пътища ясни до тях не достигат.
Винаги тъжни, винаги неми...
В тежка прегръдка мъгла ги обвива,
плътно жестока. В страх покорени,
те се страхуват да я пробият.
Винаги тъжни, винаги неми...
Брулени хълмове в мен оцеляват
от буйния вятър на твойте промени.
И все по-самотни след тебе остават.
Винаги тъжни, винаги неми...