turn_the_page (Хелеона)
2 1
5 мар. 2006 г., 23:00

Бряг 

  Поэзия
632 0 2

По брега вървя,

а сутрешното слънце гали моята душа.

По брега вървя,

но не слънце,а ти си бил това.

 

 

По брега вървим,

но сън ли е това,кажи.

По брега вървим,

а любовта над нас кръжи.

 

 

* * *

Брегът е пуст,

ноща дошла е безвъзвратно.

Брегът е пуст,

да можех да върна времето обратно.

 

 

 

Пусто е,

вятърът навява тежка самота.

Пусто е,

пусто като в моята душа.

© Хелеона Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пустият бряг сякаш е олицетворение на сърцето - също така самотно и пусто...Тъжно е ...,но ми харесва.
  • Бих била много щастлива,ако изразите мнението си,без значение,какво е то.
Предложения
: ??:??