17 мая 2008 г., 11:05

Бряг ронлив 

  Поэзия » Другая
701 0 14
Родена от мига на безразличие,
родена в океана от сълзи,
загърбвайки нещастното приличие,
презряна суета пълзи.
В калта загнива суетата
и бели врани я кълват,
парчетата насам-натам подмятат,
насън очакван тежък съд.
Поточето пред стъпки леки
угасва с ромона сълзлив,
контури не чертае, ни пътеки,
погребано под бряг ронлив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Все права защищены

Предложения
: ??:??