Искам бръчки от смях край очите ми.
И край устните – бръчки от смях.
Искам чувства до днес неизпитани.
Малък паяк да лази по тях.
Да тъче в унес своята прежда,
да я сбира със лунния лъч.
Нека всяко житейско премеждие
да потъва сред хорската глъч.
И да търся, да търся, да търся...
нови хора, с чудати съдби.
Да не хвърлям бельото им мръсно,
насъбрано в памучни торби. ...