И тази болчица ще преболи –
от точния инстинкт за оцеляване.
Тропосвана с ръждясали игли –
тайфуни в мен покорно са изтлявали.
По-силна ставам ли подир това –
едва ли бих могла да съм наясно.
Но сигурна съм – не склоних глава
пред никого в пространството си тясно.
Мълви и клюки щом преодолях –
за вещица дори са ме нарочвали,
оттук насетне не изпитвам страх
от клетви и смразяващи пророчества. ...