Със шепот е пълна вечерната къща.
Простенват листа в натежалия мрак.
Ревниви и силни стената прегръщат
езиците змийски на син къпинак.
В прозореца есенни сенки са скрили
парцали ръжда и дневна позлата.
И с призрачни пръсти, останал без сили,
затропа невикан дъждът по стъклата.
Плах плъзна зеленият дъх на бръшляна,
търкулваше бавно сълза след сълза.
Листата му - крехката стълба към рая,
натежали трепереха от студ и от страх... ...